Тийнейджърът е непоносим. Дали?

Тийнейджърът понякога е непоносим. Няма начин да се разберете с него. Трудно е дори да бъдете някъде близо до него.
Той не дава да го прегръщате. Постоянно ви противоречи. Разпалено отстоява своите интереси, без въобще някой да се опитва да ги наруши, нито да го засегне.

Някак изведнъж той става доста висок, не знае къде да дене ръцете и краката си, които са станали огромни.
Всички му казват: „Боже, колко си пораснал!По-висок си от баща си!“ А на него му се спи и иска да лежи. Не защото е лентяй, а защото за този ръст енергията не достига.

Хормоните кипят

В главата му се въртят 2 основни мисли.
Първата: че никой ни го разбира. Че е сам-самичък.
Втората: че с него нищо не може да се случи.
И, че е напълно безсмъртен. Смъртта – тя е за другите. Дори да скочи от прозореца, ще полежи, ще послуша как всички около него плачат, но ще стане и ще тръгне.
Абсолютно ненужно е да тичате след него и да настоявате да си сложи шапка, за да не настине.
Ако само може да излезе от къщи и да не се върне? Ще живее прекрасно. С приятелите или сам. След това ще се захване с някакъв бизнес, ще спечели, ще забогатее. Ще натрие носа на всички и ще им покаже къде зимуват раците.

Не се подвеждайте – тийнейджърът е страшно раним.
С него трябва да се отнасяте много нежно и меко.

Внимателно – като с бойна граната

Много е трудно да намерите подход. Но, колкото и да е тежък, този период преминава.
Главното е да запазите отношенията си. Да не го упреквате и наставлявате прекомерно. И не му вземайте телефона, нито изключвайте интернета.
Меко го подканяйте да се занимава с нещо полезно, колкото и да е трудно. В отговор той може да ви наговори куп грубости и да отправи несправедливи обвинения.
Марк Твен много достоверно описва тази трудна възраст: Удивително е, че такива глупави родители имат толкова умно дете.
Вие така и така ще простите на своя тийнейджър всичко – и обидите, и непослушанието.

Плаче, когато никой не го вижда

Той плаче жалостно и чистосърдечно, точно както в ранното си детство. И цял живот ще помни грубите думи и обиди, които е изкрещял по ваш адрес, когато е бил гневен, ако вие не му помогнете да ги забрави.
Трябва да прощаваме на своите недодялани тийнейджъри. Трябва да ги съжаляваме. Да ги успокоим и прегърнем, дори когато настръхват като таралежи срещу нас.

Всичко ще премине, а любовта ще остане

И много ги пазете. Докато са тийнейджъри, те са в опасност.
Бъдете търпеливи, максимално търпеливи. Защитавайте ги както можете от околните. За да преминете заедно по тънкия и нестабилен мост от детството към юношеството.
Всичко ще е наред. Ако ги пазите и ги обичате.

Ана В. Кирянова, адаптация Мона Василева